ИГРА НА ДУМИ II

Буквеният скелет пращан от приятел - в този нов период - ще може също така да бъде произволно избиран от книга, чут насън, видян в предмет.. Времето за завършване на текста е неограничено.

Правилата се разширяват, за да се излезе от клетка.

* гледам някого накриво *

  Погледнат от посоката на звука този остър писък не се вижда с просто око. Ухото не го лови пряко. Преминава през въздушна маса и завлича прашинки и хвърлени преди секунди или години думи. Хваща ги в мрежа, завърта ги, завързва възел и се прицелва. Цели се в гръдния кош на противника. При добра защита се връща като бумеранг и сплесква сърцето на стрелящия. По-късно ловът продължава. При отстъпление, предизвикалият двубоя сам събира разпилените си вътрешности. Нападнатият се превръща в скрит нападател. С гръб към случката той гледа с тила си. 

 ~

 Берлузио влезе в стаята. Тъмнина обвиваше тавана. Луминесцентна лампа беше поставена запалена на циментовия под. В ъгъла с гръб, с дълъг тъмно лилав шлифер и остри обувки, стоеше Вирул - висока жена с права, гладко опъната опашка, стигаща до средата на гръбнака. На нивото на очите й тесен продълговат процеп в бетонната стена показваше част от материала извън стаята - нещо като огледален целофан.

  - Обърни се - Берлузио извади буркан и лъжица. - Нося ти храна.

  - Дай я на зайците. Разпръснати са навсякъде по пода.

  Посредата на сивия под беше нарисуван заек в гръб.

  - Останал е само един и също като теб отказва да се обърне. 

 ~

  Водеха ги зад процепа, когато бяха извършили нарушение на задължителния престой в мрежа. Непонятно за по-големия процент от жителите, желанието на някои от човеците беше да прекарват възможно най-много време извън виртуалните рамки. Уви, тази маргинална прищявка се наказваше. Периодът, в който биваха принудени да наблюдават през тънката сива линия варираше в зависимост от часовете прекарани в аналогово безделие.

 ~

  Вирул се беше родила в семейство на скитници. В жилищната сграда, в която бяха настанени - за да не се пречкат по улиците на големия град - живееха с още четири, пет семейства. Всяка седмица получаваха основни продукти за ядене от непревителствена организация, собственост на дъщеря на финансов директор във водеща световна банка. През шест месеца им осигуряваха нови комплекти дрехи, шити във фабрика в дълбока африканска пустиня. Ток получаваха от монополист за конструкция и експлоатация на фотоволтаични системи за техния регион - син на оръжеен магнат. 

  Откакто Вирул се беше родила в крило "Бедни" на университетската болница в покрайнините на града, тримата с майка й и баща й събираха изхвърлени по тавани и мазета книги, плочи и други архаични, никому ненужни вещи. Натрупаните материали за последните петнайсет години достигнаха такъв размер, че се споразумяха със собственика на сградата да използват стая от съседния необитаван апартамент, за да ги подреждат там. Явно скитниците в тази част на града се брояха на пръсти.

~

  Вирул ходеше на училище всяка събота и неделя. Най-разнообразни преподаватели идваха доброволно в “Центъра за приобщаване”, за да запознават ежеседмично присъстващите от различни възрасти със строго маркирани задължителни действия за добър живот - как да бъдем съвестни граждани с чисто кредитно минало, настояще и бъдеще; какво е нужно, за да не пречим на околните по никакъв начин; как да се настаним в уютна зона на комфорт с чист заден двор, люлка с покрив, керамични джуджета и най-новата себепочистваща се прахосмукачка; какво означава да бъдеш успешен във всеки час от деня си; как се създава здраво, усмихнато и положително поколение и как се готви най-лесно за изхранването му с препоръчани от фирмата гигант - основен дарител на програмата за приобщаване - прахообразни смеси за яйчен крем с вкус на ананас и още много други практични уроци. Също така имаха часове по ориентиране в затворени самоподдържащи се комплекси, обвити с топли връзки, в които от офис, през спортна зала до диван пред телевизор се стига през прави, вити, спираловидни стъклени тунели. Вирул имаше старо устройство за тайно слушане на музика. С малки слушалки под дългата си коса, тя сменяше касетка след касетка до късния неделен следобед, когато спокойна тръгваше от бетонната класна стая, за да се отправи към едно триъгълно парче земя, пространство между три брези - нейната гора в изсечените покрайнини на стоманения град. Град-мечта за всеки развит човешки организъм. 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ СЛЕД КОЛКОТО Е НУЖНО ВРЕМЕ