Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

 

 

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов.

 

Втора седмица

 

Подарява думи: Инна Павлова

 

ден 8 - 02 / 12 / 2015

 

думи # 8: Деликатна кашличка

  

 

   Тя се разхождаше наперено в зала за срещи. Беше излязла от гърлото на дама в червено. Всички останали уловиха какво точно искаше да каже. Едно ледено “Ако обичате” или даже “Моля ви се”. Под стъклата на надвесени очила носът на изпънат до разтягане господин се намръщи. Кожата прие команда да надипли и частта над веждите, за да се изрази още по-яростно негодувание. Три от десетте пръста на кръгъл мъж с прилепнала по внушителен корем риза потропваха по дървена, гладка, блестящо подравнена маса.

 

 

Четири човека в залата.

Една кашличка да я изпълни цялата.

 

 

   Ръцете на дамата с изряден маникюр леко се разтвориха около напечатана папка. Десният крак прескочи левия и се облегна на коляното. Устата започна играта на пропускавателен пункт за думите. Отваря се при подходящите, останалите ги оставя вътре, с тях да се оправя мозъкът. Двадесет пръста се кръстосаха върху две от другите три страни на масата. Чифт очила легнаха на разпиляни листове хартия. Ръката освободена от предмета се запъти към областта между двете прилежащи затворени очи. Разтърка този промеждутък докато устата се качи нагоре към носа в гримаса “Не, не, не.” Главата се поклащаше, за да подсили чутото.

 

 

Преговори като че ли ги наричат.

Телата всячески ги май обичат.

 

 

 

ден 9 - 03 / 12 / 2015

 

думи # 9: Миризмите от детството 

 

Препечена захар

Златисти бонбони

Когато коляното падне на двора

 

Влакът пътува

Морето ни чака

Машините тракат

 

Нов несесер с ципове двойни

Кукла от гума

Ангините гнойни

 

На задна седалка посредата

Да виждаш

Още много ли има? Мирише на зима

 

 

ден 10 - 04 / 12 / 2015

 

думи # 10: Все пак ги обичаме, тези мързеливи приматюги

С четири деца в джобовете

на Величка като че ли й идва малко в повече.

Къде са ми чорапите?

Слонът мъти ли яйца?

Има ли велосипедът покрив?

Защо тротоарите са прави?

Искам на училището да махнат всичките огради!

 

Сутрин автобусът ги изяжда,

изплюва ги на мокър път.

Нямат време да преяждат,

тичат по хлъзгав циферблат.

 

В стая с рисунки по стените

Величка работи цели дни.

Щрака кламери, перфорира дупките,

чертае таблици, маркира случките.

 

Няма как, сдоби се с раница.

Следобед препълва я с промоционалните цени.

Тигани, тенджери, легени.

Всичко трябва да се преброи.

 

Едно, две, три

къде е Венци?

На задните седалки, да го друса.

Вземи торбата с маратонки.

Слизаме, живеем тука!

 

Величка отключва с четири деца в джобовете,

стоварва багажите, като че ли й идва малко в повече.

На дивана петият човек седи,

командва телевизора с електрически вълни.

 

Протяга се, почесва се,

целува я, намества се.

И днес не видях обявите,

но пък как дърпаха мряните.

В хладилника са шест.

Само ги почистваш, децата ги подреждаш,

диваните изтупваш, учебниците пренареждаш.

Измиваш си косата.

И този ден приключи.

После те прегръщам. Какво пък може да се случи?

 

ден 11 - 05 / 12 / 2015

 

думи # 11: Той нахлузи чохеното контошче и тръгна по широкия свят

 

 

- Следващият! 

- Добър ден, аз едно писмо да взема.

- Дайте си името, ако обичате! Писмо, писмо, всички за писма, ко-лети, как да знам кое е вашето. Мислете малко!

- Аз да, просто малко бързате и..

- Бързам, бързам, не виждате ли, че е почти 12:30. И ние сме хора, 

трябва да обядваме. Като ви гледам четете научна фантастика. 

Е да, скоро може би ще бъдем заменени от роботи, тогава няма да 

ви се налага да се съобразявате с обедни почивки. Дотогава, по-бързичко. Паспорта, моля!

 

- Така, Петър Иванов. То пък и вие едно име.. П, П, Петър, Петър Антонов, Борисов, Иванов. Ето ви писмото. Да знаете, че пощенските услуги се извършват до адрес, не е нужно за едно пис-мо до тук да идвате!

- То се беше загубило, а и аз адрес в момента нямам, та затова..

- Следващият!

 

~~~

 

Облизвам ръба, залепвам плика и се моля да стигне до теб.

 

~~~

 

  И тя пък една свадлива. В стола на пощата Николов ми е казвал, че вкусно готвят. Следващият път след почивката ще дойда, тога-ва пък може много да й се приспи, наядена в този студ..

 

~~~

 

- Ще бъде четиринадесет часа, нула минути и единадесет секунди.

  “Влизам, сигурно вече е изпила и кафето.”

 

- Аха, пак ли вие, Иванов. Всяка седмица писмо получавате, да не въртите някоя любов зад граница. Айде, айде, моля ви се, няма да се притеснявате. 

 Червеното й лице наподобяващо топка се заклати от неистов смях. Петър Иванов изтръпна. 

  “Тя знае, може и пликовете да отваря, после със специалното си пощенско лепило ги оправя. Внимавам, трябва много да 

внимавам.”

 

~~~

 

  Четвъртък. Писмото със сигурност е в пощата. 

  “Усмихвам се, влизам и изобщо не давам вид на притеснен.”

 В чакалнята пред гише 12 стоеше униформен. Оглеждаше опашката. Петър Иванов много ловко се скри зад колона до врата-та, изчака жената топка да се закикоти, за да се обърнат всички 

пак към нея и се измъкна от сградата незабелязан.

  “Още тази вечер, нямам избор.”

 

~~~

 

  Настася Вълкова прибра термоса, кутията от маминия мраморен кекс, нахлузи кожената шапка, едвам затвори копчетата на палто-то. В този студ беше решила да остави и елека, вместо както обик-новено да заметне с него облегалката на вечния си стол. Напусна работното си място в тръс, бързаше да сложи пилето. Четвъртък, 

ден за пиле с ориз!

  Слезе от трамвая и мина през бакалията за оцет. Нали мъжа й 

така го обичаше зелето, киселичко. Поизпотена, пуфтяща Настася свали палтото и елека си и затърси ключа пред вратата на блока. 

- Да го вземат мътните домоуправителя Константинов, пак не е 

сменил крушката! - каза тя полугласно, полукрясно.

  Последва тъп звук, като удар на тежък предмет в червена топка. Настася Вълкова се свлече на земята. Тъмна сянка грабна чохено-то й контошче и се скри в мрака на междублоковите площадки.

 

~~~

 

Идвам, пиша ти от Белград. Чакай ме. Нося ти подарък. Ще го 

облека във влака да ми топли. 

 

 

 

ден 12 - 06 / 12 / 2015

 

думи # 12: Стаявам дъха си, заслушвам се по-добре и го чувам - звука на късащо се сърце.

 

 

Лягам тихо и мълча

Прозира вътрешност, боли я 

Шепти, крещи, люти й

 

Звук от смачкана хартия

Уцели ме в тила и стоп

Прибира се. Лицето в шепи

Не виждам кой отзад се крие

 

По-тихо искам да се случи

Никакви излишни звуци

Чакам те да се обърнеш

 

Мислиш си “За да ми го върнеш”

Не, за да се запознаем по-добре

Да запомня очертанията 

Да погледна колебанията

Право в теб да слушам

Да те изживея вкупом

 

Тогава ще дойде лепилото

Ще смаже течащото мокро сърце

Пак ще стане зелено

 

Но само когато призная причината

То да се скъса на две

 

ден 13 - 07 / 12 / 2015

 

думи # 13:  С връхчето на езика

 

 

      Шарката ги повали. Четиресет и осем деца живееха на улицата. До едно в пъпки. Чуваше се чесане, стъргане, охкане. Връзваха се ръце, обтягаха се крака. Пълен хаос цареше на 67-а улица.

     Малкият Грегорио не го пускаха никъде да ходи. Единственият оцелял!

     - Няма начин да ми довлечеш това вкъщи! Какво ще правим с бебето, ако му се лепне тази ужасяваща история?! А и баба Леонисия не е карала варицела. Опасно е на нейната възраст...

     Тринайсет дни Грегорио не беше показвал носа си от входната врата. Седеше залепен на прозореца и наблюдаваше с часове всички видими ъгли. На дървото пред къщата птиците бяха кръстени с подходящи имена. Синигерът Пепино Смит, сойката Мелани Алфонсо и кълвачът господин Бенедито бяха основни хвърчащи разнообразия за домашния затворник. В отсрещната къща госпожа Перушкин миеше прозорците от една седмица. Сапунени балони пълнеха целия й двор. Колко хубаво би било човек да потича между тях.

  С първите топли дни се очакваше събитието, което предвещаваше идването на лятото. Да се върне сладоледеният камион на Джони Паркър! Но, мили Боже, какво ще правят всичките тези деца! Те не могат да излизат... 

     Нужен беше план за действие. Грегорио изчака майка му да потегли на пазар с бебето Нина, баба му да заспи пред следобедния епизод на "Сменени близначки" и той се скри в тайника под стълбището. Беше взел и домашния телефон, за да започне безжичната организация.

      - Слушай, Том, имам план. Трябва да обучиш кучето и има шанс да се получи.

     Точно в десет часа се чу познатата песен. Идваше, камионът идваше! От всяка къща заизлизаха рев, крясъци и мълнии. Детските стаи бълваха сълзи, хълцания и тревожни намерения за самоубийства.

    Джони Паркър изобщо не разбираше какво става. Надуваше клаксона, увеличаваше музиката, но нищо. Нито едно дете не се показа. Само едно куче го чакаше пред къщата на италианците. Застанало посредата на асфалта, то попречи на сладоледения камион да се изплъзне от тази странно празна улица, пълна само с детски плач.

   - Какво е това, което си лапнал? Бутилка от сода, а в нея бележка?!

     Кучето остави бутилката в краката на Джони и изплези доволно език.

 

     Господин  сладоледен камион Джони Паркър, трябва да станете наш съучастник. Аз съм Грегорио Пармиджани и искам да хапна сладолед. Моят приятел Бартол Арарян също. Той живее в съседната къща. Предлагаме да ви платим след като карантината мине. Имаме събрани джобни за цели тринайсет дни, но ще ни ги дадат после. Вие трябва само да сложите по една топка от ваниловия и по една двоен шоколад (във фунийки) и да клекнете пред отворите за писма на входните ни врати. Оттам ще опитаме сладоледите с връхчето на езика. Молим ви, важно е!

 

      Джони Паркър изпълни плана не само пред вратите на двамата приятели, но обиколи всички къщи. Какво пък, сезонът тепърва започваше. Едно добро дело винаги носи късмет. Улицата се смири. Във въздуха летяха балоните на госпожа Перушкин пълни със заговорнически детски смях.

 

 

ден 14 - 08 / 12 / 2015

 

думи # 14: Ведрото приключение на Чубричка 

 

 

Тънък сърп

Луната млада

Под земята чакат своя ред

Три луни минават

Зелено става

Показали са се навред

 

В началото бе казано от бабата

Поставям те в земята

наричам те да стигнеш до горе

почти до небесата

 

Магията изпълнена

Цялата градина нощем свети

Работа се върши

Никой да не пречи

 

Кошници, чували, щайги и буркани

Пълнят се, събират се, пренасят се, разливат се

За внучката най-желано от всички чудеса остава

Чубричка

 

В малка дървена кутия внимателно е казано от бабата

Събери я

Сутрин ще я слагаш на филия

 

В друга пластмасова кутия пътува Чубричка 

В тролея

После под чина слуша часове

Почти заспива, колко беше две по две

 

На пейка Чубричка излиза

В двора топки, слънце, врява

 

Така Чубричка умира

Изядена, докато е още млада