Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

 

 

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов.

 

Пета седмица

 

Подарява думи: Любомир Станишев

 

ден 29 - 23 / 12 / 2015

 

думи # 29Под моста тече река

 

 

Носи шуби, листа, мокри енциклопедии

спукани лодки, мрежи 

сглобки

Мушами, бради, венчелистчета 

бебешки пръстчета

Осмоъгълни бюра

Под моста тече река

 

Риби във хладилници

Раци във фритюрници

Вода в тръби

Под моста тече река

 

Мисълта ти в камъка

Сърцето в лодката

Качи и двамата

Продължи разходката

 

 

ден 30 - 24 / 12 / 2015

 

думи # 30: Ела бързо да видиш, онзи смахнатият пак мъкне клони

 

 

Тежи ми вече от дясната страна

Освобождавам клон, да поникне нов

Предричам, че господинът с мустаците, брадата

Пак ще мине тази нощ и ще порови под листата

На човеците ушите трябва да са по-дълбоки

Да откриват пътека към сърцето

Да виждат клоните дори изгнилите

Да се радват, че ги срещат

Да ги потупват, дърпат, теглят

А ние отвисоко ще поклащаме корони

Дървета ни наричате

Ние се заричаме да пазим вашите уши

А вие? Чувате ли? Станете на тръби

Поемете светлото, освободете клоните

Запалете факлите. Време е да се помолите

 

 

ден 31 - 25 / 12 / 2015

 

думи # 31: Между Витоша и мен летят птици, а аз пълня пепелници.

 

 

Лъв с черупка на гърба

почуква в ритъм с звуци от пиано

Светулка носи съобщение

Отвори прозореца и прочети

Никотинови вълни и облаци

Едно и също, без посредници

Между планината и човека въздушен вакуум

Между филтър и кибрит

мисъл цяла се подрежда

Изпиши я с мастилен отпечатък

Сгъни листа и го пусни в бутилка

Птица ще я отнесе и смирено ще кълве от буквите

Оставени снощи на перваза

В полет, планината каза

 

 

 

ден 32 - 26 / 12 / 2015

  

думи # 32: Влизайки в двора на семейство Щуцмайер, първото 

нещо, което видя добрият динозавър беше погледа на една мишка.

 

 

Право във очите 

После бяга по ъглите

Тупа й сърцето

Събира зимнина и ето

Изведнъж без даже да почука

Се изправи огромен и зелен

Динозавър привидно разгневен

Хей мишко сива

Щом петната по гърба ми станат розови

Тогава в гората заговаря се

За гладът ми искрен и голям

Как да кажа, хич не ме е срам

Имам разни нужди

Разберете

От всичко по много донесете

В килера баклава са скрили

Щуцмайер май не са даже преценили

За четвъртък - ден за ядене

Но, динозавъре

Петната ти са някак бледи

Не изглеждат никак прегладнели

Това е, драга мишко, може би защото

Изядох майка ти, баща ти и баба ти с палтото!

Превръщай се във тиква, кораб или меч

Разрежи корема ми и беж

Взимай цялата ти там фамилия

И крийте се , защото няма начин да не ви намеря

нощем гладен пак

А иначе добър съм

Просто със голям тумбак 

 

 

ден 33 - 27 / 12 / 2015

 

думи # 33: От музиката ми поникна бисер в ушната мида

 

 

Океанът носи плътно тяло

Луната мирис на оранжеви струни

Петолиние и вътрешен глас

И ти ги чуваш

Хем са мои

Музика е когато слушаш навътре

Мозък е това което предава стиха й

Бисер е ноти в уши

Прилича на песен

А се оказват лъчи

Гледат се през зелени саксии

Под тях пясъчни дири

Оставил е струнен предавател

Дървен, най-добрият ми приятел

 

 

ден 34 - 28 / 12 / 2015

 

думи # 34: Идвай си - всичко свърши около два и половина

 

 

Хората часовници

седнали в жълтата подводница

Малко уморени, забравили са постите

Прискърцват столове

Къде са гостите

 

В настоящия момент домакинът иска 

Повече движение

А не такива разни статични намерения

 

Отговорът обаче е в часовника

Предмет уж обикновен

А все ни дърпа

Ден след ден

 

Сменят се стрелките 

Замижават всички дневни птици

В купата само́ кюфте

В печката дърва по две

Едва два и половина

Куче лае, казва: “Утре към десет събуди ме”

Ще дойда да гледаме зимното кълбо в небето

Запази ми място на креслото

Ще доведа и мишката

Тя обича следобедни сладкишчета

 

Смехът в последно време

предпочита нов режим

Изцяло дневен

 

 

ден 35 - 29 / 12 / 2015

 

думи # 35: Черното е много тъмен нюанс на бялото

 

 

С розов нос по стръмен склон

Слиза с гръб

Дърпа лост

В дупка влиза 

Светло става

Носът му пада

 

Със снежен нос

По ръб върви

Цели пушека

Крие въглени

 

С черен нос

В комин живее

Има приятели

И все им пее

 

Човек без нос

В момент на питане

Засвири блус

Безцветни слушаха