Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

 

 

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов.

 

IX седмица

 

Подарява думи: Мария Казасова

 

ден 57 - 20 / 01 / 2016

 

думи # 55:  Крадецът си отиде, сърцето се страхува.

 

 

Потупва вътре малко синьо цвете

Уплашили го ветровете

Сега извадило е нов старинен ключ

За да предпази своята обител

От неканен зрител

 

Нека всички други жълти и зелени

Бели, винени, червени

Да откъснем по едно от своите листа

Да ги подарим на вятъра

И той получил да утихне

Нека му намигнем

Да го лишим от сила на вредител

И превърнем в добродетел

 

Синьо цвете се усмихва

Тихо, сигурно и съвсем не скришно

 

 

ден 58 - 21 / 01 / 2016

 

думи # 56: "Само когато пиеш от реката на мълчанието, ще можеш истински да пееш."

 

 

Момиче, превърни се в дума неизречена

Венец от люляци на слънце печени

Ходила по сутрешни треви

Който отпие от ръката ти, няма да сгреши

 

С игла рисувай знаци

Бели да са ти ръкавите

Минзухари като празници

Вечер с пръсти по китарата

 

Момиче, говори с душата си

Изпей й песен във ума

Хвани за ръцете баба си

Заедно изплитате стиха

 

 

ден 59 - 22 / 01 / 2016

 

думи # 57: " а тя му се люто сърди "

 

 

С плитка дълга и предълга

С гиздави одежди тръгнала

Мома с вежди черни и навъсени

С очи омайници

Думите й на всезнайница

 

Момък хитро дебне я зад розов храст

Тя пристъпва към чешмата

За вода е тръгнала

Свадлива днес я в село зърнали

 

Скрит недоскрит 

Девойката намира го

Обръща снага, бърза с крачки ситни

След нея той свирука, меки думи дипли

 

Росна хубавице, на сърце ми паднала

Не бягай, ела да ти думам приказка

С теб ке обърнем ветъра

На хълма ке играме до изгрева

 

А тя се люто дърпа и нарича

Но вътре душата лудо бие

Нека чака сладкодумеца

Време точно е премерено

Слънце да наежи жегата

Да се вдигнат житни празници

И тогава да се видят двамата 

Тъй думат й орисници

 

 

ден 60 - 23 / 01 / 2016

 

думи # 58: там някъде във вътрешната стая

 

 

отваряш - пак врата

завърташ ключ - брава

разбиваш с лост - стая без прозорци

на тавана огледало

дете жуми в поляна

мрежа с риба в океан

делфини късат възли

моряци удрят с чукове

гора ехти от шумове

катерици сънуват далматинци

морски таралежи във подводници

А ти мислиш си, че спиш

кое е вътре, кое отвън

кое е птица

Кое са черните ти лъскави къдрици?

 

 

ден 61 - 24 / 01 / 2016

 

думи # 59В тези тъмни времена светулките са истински дар от 

Бога.

 

 

 

    Маруся, Маруся, дръж кофата!

    Розова боя лети в посока на сив калкан. Разлива се по стената и оставя подобаващо по размер и цвят петно.

    - Подайте зеленото!

  Лила, Бено и Ру се лутат около различни големи кутии с боя. Лила намира зеленото.

    - Маруся, гледай този път да покриеш цялата сива част до ъгъла.    Втори цветен обстрел удря стената. Резултатът се услажда и на четиримата.

  - Браво, добре се получи - Бено нахлупва шапката си още по-надолу. - За днес, като че ли стига. Дайте да се прибираме, че е адски студ, а и отсъствието ни започва да става подозрително дълго.

   - Ще скрием кофите зад порутената барака до изхода. Стъмва се, да побързаме.

    С по две кутии в ръцете, групата се запътва към схлупен фургон. До него дупка в мрежеста ограда ги изкарва на пътя към града. Имат около двайсет минути ходене и трийсет до часа за вечеря. Подтичвайки се отдалечават между дърветата по асфалта, пробит с равномерни пукнатини и дупки. Светлината намалява.

   Първите къщи на града са залепени, еднакви, с равни покриви и тревни квадрати пред входовете. Малко след магазина на дебелата Грета се намира и техния временен дом. Четири сенки се прокрадват зад кабинката на охраната. Както винаги, той гледа малкия си чернобял телевизор с примигващ образ. Текат спортни новини. Никакъв шанс да ги забележи. 

   - В теб ли остана разтворителят, Ру? Трябва да разкараме тази боя от ръцете си.

   - В общата тоалетна на втория етаж е. Скрит в казанчето. Защо ме питаш, знаеш много добре, че това е мястото му.

   - Не се наежвай, търся повод да те заговоря. Както всеки път. Наясно си, не се прави на недостъпна, Ру. Сигурен съм, че един ден ще омекнеш и ще ми позволиш да ти купя онази шарена възглавница от дебелата Гретхен - Бено повдига русата си вежда исе усмихва настрани.

   - Уф, моля те, колко пъти да ти обяснявам едно и също. Не позволявам на никого да ми прави подаръци, Бено! На никого! Никога! Набий си го в главата и да приключваме тази история.

   - Да, да, да.. Някой ден, Ру, някой ден..

 

   Картофена супа, крокети от риба и любимите на Маруся еклери с ванилов крем за десерт. В столовата бръмчат гласове и потропват вилици и лъжици. Няма ножове, откакто онзи глупак Хорхе се опита да отреже презрамките на Нина от кухнята с нож за мазане. Абсолютен провал.

   - Утре - Маруся гребе със страшна скорост от купичката - ще довършим тази, а в неделя, след глупавия кръжок по лепене на хартии, ще започнем задната стена. Там имаме много работа.

    - Ще ни хванат.

  - Ру, писна ми, страшно шубе си. Хайде де, не давай сила на подобни идеи. И да ни хванат, какво? Ще ни пратят в изправителен

дом ли? Вече сме вътре, мила моя. 

   Групата се смее с крокети забодени на вилици. Пламъчета се прокрадват в четири чифта очи.

 

  В уречения час един по един Лила, Ру, Маруся и Бено се измъкват от стаята за свободни занимания. Кръжокът по “дизайн с подръчни материали” на госпожица Фрилска е приключил и тя дреме в удобния си учителски фотьойл, забранен за “всички малкигаменчета”. Разбира се, че изобщо не отчита преминаващите към изхода бегълци.

  Този път успяват да измъкнат две колела от общия гараж и напускат двора през процепа до заблатеното езеро, най-обраслата част от градината на този забравен от Бога, “Изправителен дом за юноши”.

  Благополучно стигнали кой на багажник, кой на рамка, кой въртящ педали, до тайния фургон, пазител на кофи, вадят материалите си и се отправят към задната стена. Чака ги много работа.

    - Ето на всеки по една четка и мече. Започваме да оцветяваме между прозорците. Никой не би трябвало да влезе по това време в залата за хранене, която се пада точно зад тези стъкла, но все пак внимавайте - Лила завързва престилката си на кръста и потапя голямата си четка в жълто. Обича да започва именно с този цвят, носи й желание да не спира.

 След двучасово цветобоядисване, четиримата пристъпват десетина крачки назад, за да разгледат сътвореното.

   - Много ми харесва цветето, Ру. Прилича на теб.

   - Бено, спри, да му се не види, мразя комплименти!

   - Ок, ок, някой ден, Ру, някой ден..

  - Точките около оранжевото черчеве са много сполучливи. Браво на всички, добра работа - Маруся надига шишето с вода и го подава на останалите. - Пийте и да ги викнем. Нямам търпение, направо ще ми се пръсне сърцето, вярвате ли ми.

   Въздухът се насища с очакване, с някакво подобие на слънце, което може да се пипне.

  Тичайки, бандата се отправя към предната част на сградата. Бено се покатерва на прозорец на партера. Почуква. Малка глава сголеми кафяви очи гледа отвътре. Задърпва спящата си на одеяло на пода майка. Още няколко деца от отсрещното, заградено с парчета плат, подобие на стая, подават любопитни тела и уши. Мъж с тъмна брада и очи на пустинен мъдрец отваря прозореца.

   - Какво става? Какво искате? 

 - Здравейте, господине - Бено помахва съзаклятнически на децата зад гърба на високия мъж - Иска ни се да ви покажем нещо. Ще дойдете ли с нас отзад в двора?

   - Там не ходим никога, всичко е изпочупено, децата могат да се наранят.

    - Всичко е изчистено, елате само за минута. 

  С бърз поглед навън, преценявайки безопасността на трите момичета с цветни петна по дрехите, той кимва на тръпнещите за приключения, събрани до едно деца. Радостни от тихото разрешение, трийсетина крачета затупуркват към изхода. Няколко жени и мъже също тръгват с крачки на обезверени, с намалена сила, приходящи от другаде, непринадлежащи на никъде, хора.

 Предвождани от развълнуваните Ру и Маруся, групата се отправя към задния двор на изоставеното полуразрушено училище, превърнато от гостоприемната градска управа на бежански лагер.

  - Това е само началото. За всеки има четка. Събрахме ги от стари строежи. Ние ви казваме добре дошли. И нека заедно да изрисуваме цялата сграда. А после и оградата, и целия асфалт до града, и целия свят да намажем с жълто! - Лила изтрива сълза, подава четка на малко момиче - Качи се, аз ще ти държа стълбата.

 

 

ден 62 - 25 / 01 / 2016

 

думи # 60 дивна ми, равна морава

 

 

Покой, почивка

Ум изгубен, заслепен

Везните изравнени

Желанията са притъпени

Точка в права равнина

Меко кацане, деца

 

 

ден 63 - 26 / 01 / 2016

 

думи # 61: “Когато гледам златния ръб на Зората зная, че съм 

Вечна"

 

 

Ако Времето не съществува, то и Вечността отпада.